ОЛА   OLA 

 

[rus|slv|hrv|srp|bos|mkd|bul|pol|dsb|hsb|ces|slk|bel|ukr|eng|fra|deu]

 

Карти

Пунктове

Комисия

Публикации

Инструменти

ZRCola

Събития

Изтегли

Полезни връзки

 

 

Общославянски лингвистичен атлас

 

Работата по Общославянския лингвистичен атлас (ОЛА) започва съгласно решение на ІV-ия Международен конгрес на славистите (Москва, септември 1958 г.). Към Международния комитет на славистите е организирана Комисия на ОЛА, в която се включват видни слависти от различни страни. Комисията от своя страна създава международна работна група.

 

Въпросникът на ОЛА включва 3454 въпроса. Мрежата от населени места обхваща около 850 пункта.

 

В създаването на ОЛА вземат участие: Академията на науките на Беларус, Академията на науките и изкуствата на Босна и Херцеговина, Академията на науките на Украйна, Академията на науките на Чешката република, Българската академия на науките, Македонската академия на науките и изкуствата, Научноизследователският център на Словенската академия на науките и изкуствата, Полската академия на науките, Руската академия на науките, Словашката академия на науките, Сръбската академия на науките и изкуствата, Сръбският институт (Баутцен/Будишин), Черногорската академия на науките и изкуствата и Хърватската академия на науките и изкуствата.

 

Обект на изследване в ОЛА е група (семейство) от близкородствени (славянски) езици в тяхната съвкупност, а не отделен език. Това определя не количественото, а качественото своеобразие на Атласа, тъй като при такъв подход се променя обектът на картографиране. Докато националните атласи изучават диалектните различия в рамките на даден език, които са с национално значение, то в ОЛА се картографират различията, които имат общославянско значение в пределите на цялата славянска група езици.

 

Колективът на ОЛА има за задача да обработи и да изследва събрания на терена материал, който би допринесъл за решаването на два различни проблема историко-сравнителен и синхронно-типологичен.

 

Първият обхваща такива въпроси като образуването на славянското езиково единство и последвалото го диалектно деление, а по-нататък и образуването на съвременните славянски езици. ОЛА предоставя материал за решаване на въпроса за първоначално заеманата от славяните територия, за тяхното по-късно разселване в различни направления, в различни географски зони и през различни исторически епохи; за контактите на славянските езици с езиците на неславянските народи на обширна територия с много различни култури - контактите с германци, балти, келти, тракийци, иранци, финоугри, тюрки, илирийци, гърци, римляни. Всичко това в една или друга степен намира отражение в картите на ОЛА.

 

Друга задача, не по-маловажна, и в значителна степен нова, е синхронно-типологичната. За ОЛА, който обхваща цяло семейство, макар и близкородствени, но значително различаващи се по своя строй езици, типологичният проблем е съществена задача, важна за всички равнища на езиковата система.

 

ОЛА се изработва в две серии лексико-словообразувателна и фонетико-граматична (фонетика, морфология, синтаксис). Изданията на тези серии съдържат лексико-словообразувателни и фонетични карти (вбъдеще се предвижда създаване и на морфологични, синтактични и семантични карти). В лексико-словообразувателните издания материалът е представен по определени тематични групи от думи, а във фонетичните по определени явления в областта на звуковата система на славянските езици.

 

В съответствие с двете серии на Атласа в ОЛА са създадени две секции лексико-словообразувателна и фонетико-граматична. В организационната структура на ОЛА влиза също и подсекция по обобщаваща транскрипция. В нея се разработват начините, по които се представят на лексико-словообразувателните карти обобщените форми, които са резултат от сравняването на вариантите на различните езици. Неотдавна започна да действа и компютърна подсекция, занимаваща се с подготовката на електронна версия на Атласа.